Защо зависимите ненавиждат „чистотата“?

„Зависими – ужасни хора! Те са крадци и измамници! Ако зависеше от мен трябва да са в затвора всичките“. Тези думи често могат да се чуят по техен адрес. В повечето случаи, те показват, че хора нямат никаква представа за болестта на зависимостта. Никой от тях не се e опитал да заеме мястото на зависим и да разбере причините, поради които човек ненавиждат „чистотата“. Нека да дръпнем завесата малко и да разгледаме проблема от вътре.

Причини, поради които зависимият иска да промени реалността

Използването на психо-активни вещества(ПАВ) са само симптоми на вътрешните човешки проблеми. Зависимостта се формира в детството.От най-ранна възраст детето започва постепенно да ненавижда реалността. Зависимостта пълзи бавно, търпеливо чака, докато човек започва да използва ПАВ. Обикновено първата употреба се извършва около 14-16 годишна възраст. Тя е епизодична и човек все още не се нуждае от лечение. Но механизмът за зависимостта вече е задействан – употребяващият усеща „хубавото“ на другата реалност, която е различна от тази, в която до тази момент му се струва непоносима за живеене.

Какво чувства зависимият, когато умът му не е замъглен от вещество?

 Панически страх. Мисълта, че е в зряла възраст предизвиква ужас у зависимия. Причините за това са грешки във възпитанието на родителите. Някои родители проявяват прекомерна грижа за децата, не им давайки възможност да вземат собствени решения. Други решават лични или финансови проблеми и не отделят достатъчно време на детето. Така при влизане в зряла възраст на зависимите момчета или момичета не са им предадени елементарните житейски основи и принципи за справяне. Те не знаят какво е да поемеш отговорност за живота си. Всичко е ново и ги плаши. Единственото „спасение“ е да се намери начин да се избяга от реалността.
– „Разкъсващ“ срам. Наблюдавайки своите връстници, които лесно могат да създават приятелства, общуват с възрастните
като с равни и се чувстват спокойни при всякакви обстоятелства поражда в зависимия чувство на завист и чувство на срам, че той не може. Зависимият човек не може да си представи живота си без „допинг“. ПАВ се е превърнали в своеобразна „патерица“, на която винаги може да разчита. Употребата притъпява чувства на страх, срам и момчето или момичето лесно може да се присъедини към всяка група. Омразата към „чистотата“ се увеличава с всяка употреба.
– Силна вина. Постепенно се развива физическа и психическа зависимост от приема на ПАВ. Толеранса към веществото расте, количеството на веществото, което е било достатъчно за няколко дни, вече не е достатъчно дори за един ден. Човек губи контрол над употребата, но не намира сила да си признае, че има нужда от помощ. Зависимият се чувства виновен, не само от упреци от родителите, но и от такива на своите приятели , които бавно започват да странят от него. Това му носи посланието, че не е достоен да живее. Много хора се опитват да се „откачат“ от наркотиците или алкохола. След една две години на употреба нивото на зависиостта достига до 2-ра, 3-та степен.

Това не е единственият сценарий, по който се развива заболяването. Те не могат да живеят дори един ден без употребата на вещества променящи реалността. Ако не може да си получи веществото е в ход и резервния вариянт – хапчета, сиропи за кашлица, транквилизатори, седативни, „по-леки“ или „по-тежки“ наркотици и т.н. Просто да не се чувства тежестта и натиска на трезвеността.

„Аз не можех и някоко часа да изкарам чист. И това не бе заради физическото пристрастяване, което се получи в следстие на годините на употреба. Аз ужасно се страхувах да остана чист. Най-лошият момент за мен беше сутрин, когато нямах наркотици или дори бутилка бира. В същото време изпитвах срам и вина пред родителите си, но не можеше да се справя с него. Хиляди пъти съм обещавал, че употребявам за последен път днес, но на следващия ден отново посягам. Често, със сълзи в очите съм крал пари от чантата на майка ми, а тя ме съдеще за моята слабост. „,споделя участник в нашата програма за лечение на зависимости.

Как да се върне желанието за чист живот у зависимия?

За да се завърне зависимият отново към живота, и да не продължи да се самоунищожава с вещества е необходима рехабилитация. Недоверието към целия свят, изолация, гнева, омразата, страха, яда, ниското самочувствие – всички те са характерни за човек, който е вече зависим. Лечението включва радикална промяна в манталитета, което се случват постепенно. Това се нарича процес на възстановяване и възвръщане на здравия разум. Дори ако зависимият прекрати употребата, това не означава, че ненавистта му към „чистотата“ е изчезнала. Процесът на възстановяване изисква да се включат специалисти. Те могат да реагират навреме на всички прояви на болестта в трезвеността (постоянното силно желание за употреба, което пациентът изпитва в начален етап на възстановяване не може да се контролира от самия него). Специалистите помагат на зависимите да отработят всички травми от детството, които ги спират да поемат отговорност за живота си. Добрите практики показват, че е нужен интегриран подход към

заболяването включващ и участието на семейството на зависимия в процеса на рехабилитация, които в бъдеще биха могли конструктивно да се справят с възникващите семейни проблеми.
С течение на времето човек се отдалечава от ненавистта към „чистотата“, и се появява съзнателно желание да живеене и развитие във всички сфери. Зависим, които полагат усилия в посока на възстановяване започва да се гордее с постиженията си и да става продуктивен член на обществото.

още…

Recommended Topics

Popular Tags

алкохол алкохолизъм алкохолик амфетамин арт-терапия билка вино водка възпитание възстановяване деца екстази зависимост зависимости злоупотреба с медикаменти зупотреба интернет компютърни игри кокаин леки наркотици лечение марихуана метадон наркоман наркомания наркотици пико подрастващи помощ превенция пристрастяване психоза психотерапия работохолизъм ракия ремисия родители семейство спайс терапия трудност употреба хазарт хапчета чай