Как и защо зависимите се завръщат към употреба?

Статистиката на центровете за лечение и рехабилитация на зависимости по целия свят показва незадоволителни цифри — около 95% от всички зависими, преминали само детоксификация от алкохолна или наркотична зависимост и около 70% от хората постъпили за лечение на завсимост в терапевтични центрове се връщат към активна употреба…  Това е вярно.

Какво се случва? Какво кара един човек, който се чувства вече достатъчно добре, радва се, освободил се е от зависимостта, не желае повече никога да употребява, да се завърне във водовъртежа на употребата?

Както съществува физическа зависимост, така и има и психическа такава – процеса на лечение не разглежда толкова физическите последствия от употребата, колкото устройството на психиката на самия употребяващ.

Ние често наблюдаваме няколко основни причини за „срив“ след лечението.

Най-важното. Все още и родители, и много лекари смятат, че постъпването в болница на зависим и преминаването на детоксикация е лечение. Надяваме се, че вече сте разбрали, че това не е така.

Необходимо е да се знае. Това не е борба с определен химичен елемент, това е война с характера, война на живот и смърт (в истинският смисъл на думите) с паразитните навици и разбирания в характера на зависимия.

1. Намаляване на енергийните нива

По време на прием на ПАВ (психоактивни вещества – алкохол, наркотици или лекарства) човек привиква с тяхна помощ да оцелява в условия на повишен стрес. Изглежда, че всичко се случва лесно, настроението средно за целия период на употреба е  добро, дори повишено, дискомфорт се чувства рядко и обикновенно е свързан с опити за прекратяване на употребата. При един млад човек това води до несъзнателно повдигане на нормалните нива на енергията и настроението, появява се чувство на пълна липса на грижи и тревоги, което се превръща в норма.

При прекратяване на употребата, толеранса на издържане на напрежение придобива нормалните нива, зависимият изглежда през цялото време „бавен“, „изморен“ и непрекъснато иска да си върне необичайно високите нива на енергия.

Тези усещания и са основната трудност за преодоляване  на депресията, настъпващата след прекратяване на употребата.

Чувство на отпадналост може да се преодолее с помощта на специални енергийни упражнения, режим на хранене и психотехники…

Но за това трябва да се изразходват време и труд… „Енергията ми е малко…много ме мързи…трябва да направя нещо… много по-лесно ще е да отида и да употребя“.

Психологически, както е известно, мързелът може да бъде победен само с усилие на волята. Близките трябва да разберат – всяка дейност е по-добре от излежаването на дивана. Насилвайте близкия да се движи. Правете заедно упражнения. Правете заедно дълги разходки поне веднъж  на ден. Ние често забравяме за лесните начини за възвръщане на изгубената енергия.

 
2. Памет

Човешката памет е устроена коварно. Всички ние сме склонни да „забравяме“ неприятни и трагични събития от нашият живот. Нашата психика е устроена по такъв начин, че тя доста бързо скрива всички неприятни преживявания в несъзнателната сфера на психиката.

Наистина, всички ние знаем, че някога ще умрем. Мисълта за собствената ни смърт е едина от най-лошите. Въпреки това тази мисъл не ни пречи да живеем. Във всекидневния си живот ние мислим изключително рядко за смъртта. Повечето от нас живеят така, като че ли животът ще продължи вечно.

Нашата психика ни пази от мисли за смъртта, с помощта на общия закон за изтласкване на неприятни преживявания в периферията на съзнанието.

Почти всеки зависим, изпитвайки абстинентни симптоми, проклина веществото, което употребява и дава на самия себе си, както и на близки, клетви и обещания, че никога повече няма да употребява. Освен това, повечето от нашите резиденти описват своето пристрастяване като тежест, като някакво „зомбиране“ или „препрограмирано“ поведение. След детоксикация повечето от тях изпитват радост…

Въпреки това, абстинентното състояние и зависимостта са свързани с неприятни спомени. Мозъкът за много кратък период от време услужливо ги „скрива“ в подсъзнанието. Зависимият започва да се държи така, като че ли негативният опит от употребата и болките от „кризите“ не са съществували изобщо. В действителност, нашите резиденти си спомнят всичко. Мозъците им просто не искат да си спомнят болезнените преживявания.

А удоволствието, което доставят веществата, остава в паметта.

Ние заедно с Вас – лекарите и родителите много рядко мислим в посока, че на мястото на удоволствието, от който се опитва да се отърве зависимият, ние трябва да „поставим“ нещо различно.

Ние трябва, премахвайки необходимостта от каквото и да е вещество, да предложим нещо в замяна. трябва да положим усилия да научим зависимият отново да изпитва удоволствие от секс, спорт, музика, рисуване, общуване и т.н.
Зависимостта не търпи „вакуумно пространство“.
Ако не се полагат усилия в посока на предоставяне на алтернатива на употребата, на изпитване на удоволствие от нормалните човешки радости, то връщането към употреба се превръща в единственият вариянт.

3. Изолация

След като зависим прекратява приема на вещества и идва на себе си, неочаквано за него, започва да се чувства самотен. Един наш пациент прекрасно го каза: „Какво искате от мен, аз седем години съм спал“. Наистина, в периода на лечение и рехабилитация на зависимост човек не трябва да общува с приятели, колеги и хора, с които е употребявал. Това е наложително. А в не редки случаи те са всичките му социални контакти.
За тези години, през които човек е „спал“, някои са започвали да учат, други са работили, създали са собствени семейства, ние всички живеем в своя кръг от интереси. На един бивш зависим да се задържи на работа не му е много лесно. За да довърши образованието си ще трябва отново да положи усилия, да си спомни как това се прави, защото, употребяващият отдавна е забравил какво е това „да работи с главата си“.
Ние разбираме, че ситуациите са различни. Всеки си има свои собствени трудности. Въпреки това един човек, когато отива на „среща/чак“, той усеща себе си в „свои води“ сред употребяващите. Ценностна система на тази компания е изключително проста, примитивна и е разбираема — всичко се върти около „доза“ или „чашка“ и процеса на набавяне.

Хората живеят в невъобразимо по-сложна структура на отношения и ценности. Те трудно могат да повярват на бивш зависим, че той е „преостановил употребата завинаги“. Не желаят незабавно и безусловно да го приемат в своето общество, компания, на работа, в училище.

Затова е необходима социална промяна. Хора, който в миналото си са употребявали или преминават лечение, трябва да бъдат „приети“ в социума, да се устроят на работа, да продължат или започнат убочение, да постъпят в спортнен клуб и т.н. Човек трябва да получи възможност за нормален, както се казва в психологията, „стандарт“ за комуникация. Ако това не е направено, човек се чувства изолиран от други хора.

И тук влиза в сила четвъртата основна причина за рецидив- оскърбителното себелюбие.

4. Себелюбие

Не мислете, че любовта към себе си е просто недостатък. Болезненото самолюбие е един от начините за защита на личността от самоунищожение.

Това, което често правят зависимите е с лекота да казват – „Да, аз съм боклук… правете с мен каквото искате“. Но им е много трудно да осъзнаят, че наистина са „проспали“  години и за това време се оказва… че са ненужни на външният свят. За личността на човек този факт е почти не преодолим. Въпреки това, всеки, който се опитва да прекрати употребата, трябва да се сблъска с него.

Попадайки в такава психологическа ситуация, на личността и е по-лесно да не се бори с нея, да заклейми външния свят с помощта на фрази от типа на тази, която е дадена по-горе, или да си каже традиционното: „Мен никой не ме разбира“. Той приема съветите от по-възрастни или приятели „на шега“, дори с раздразнение и обида. Всяка дума по негов адрес го оскърбява и наранява достойнството му. Зависимият започва да се „крие“ от реалния живот като заема ролята на „жертва“- наранен и неразбран от всички.

„Жертвата“ много лесно се убеждава в това, че само средата от употребяващи го разбира, че само в нея той се чувства човек. Връща се в компанията, с която употребява не за това, за да употреби наркотик или алкохол, а за да общуват с момчетата и момичетата, които го „разбират“ и не накърняват неговата гордост.

А когато той отиде в среда на употребяващи, вежливите „приятели“ винаги могат да го убедят, че може да „котролира употребата“.

6. „Контролирана употреба“
Митът за това, че на света съществуват хора, които могат да употребяват от време на време, без да попадат в капана на зависимостта, дълги години не може да бъде оборен нито от лекарите, нито от книгите, нито от филмите…

Голяма част от употребяващите отиват в клиника или в рехабилитационни програми не защото искат да преустановят употребата. Те идват при нас с идеята да се научат да консумират по-рядко, без да бъдат зависими.
Повечето от нашите резиденти смятат, макар и да не го признават, че „Няма да спрат, а че ще контролират употребата…“

Този мит се поддържа и развива от зависимите по цял свят. „Контрола на употребата“ е силен аргумент за убеждаване за тези,
които се опитват да спрат употребата.

Освен това, никой не се противопоставя на пропагандата от реклами на алкохол или на не критичното отношение към употребата на наркотици. Ние нямаме и добре обмислена система за превенция на зависимости. Подрастващите няма от къде да научат обективна информация за психоактивните вещества.

Днес превантивна роля трябва да поемат и семействата.

Мисълта за „контролиране на употребата“ е една от основните причини за рецидив след лечение.

7. Контакти с употребяващи

От изложеното по-горе става ясно, че една от основните причини за срив са контактите с употребяващи. Тези контакти, всъщност представляват среда упражняваща не преодолим натиск за употреба върху човек.

Огромен брой са проблемите в нашата култура , съществуващи още от древни времена, един от тях е не способността на човек да каже „Не“ в отговор на искания и претенциите на търговци. Цялата система на продажби на всеки продукт с помощта на дистрибутори е изградена върху тази не възможност потребителят да откаже, когато се упражни натиск. Търговците на алкохол и разпространителите на наркотици знаят как да използват тези свойства на човешката психика.

С риск да се повторим искаме да кажем, че в компания на употребяващи не се изграждат приятелства. При зависимостта всеки „приятел“ от „партито“ се интересува или от парите ви, или да го почерпите, или да разпространявате наркотици за него.

Ако откриете, че член на Вашето семейство стане част от „верига“ за разпространение на наркотици. Вие, трябва да го „откъснете“ от нея на всяка цена.

Ако е възможно, променете телефонния му номер. Опитайте се да отговаряте на всички входящи обаждания. Вие имате право дори и на откровени заплахи по адрес на подозрителни обаждания. Да кажете, че не желаете да се превръща дома Ви в „депо за разпространение“ на наркотици. Може да извикате полицията, но трябва да кажете така, че да се разбере, че правите всичко това не за да „навредите“ на близкия Ви, а че сте принудени да го направите, за  да защитите семейството си .