Зависимостта е хронично-рецидивираща болест според психиатрията. През годините много лекари са опитвали да открият лекарство, но безуспешно. Задаваме си въпроси: „Има ли лечение?“, „Има ли смисъл?“, „Има ли какво да се направи?“. Отговорът на тези въпроси е „Да!“ и той се дава от Рикавъри-философията за лечение на зависимости, която се доказва от милионите хора по целия свят, които са чисти и трезви, излезли от клопката на зависимостта. Пристрастяването може да бъде прекратено на определен етап и тогава възстановяването е възможно. Първият и най-важен според нас етап, през който преминават резидентите в Общност Кошер, е етапа на приемане на зависимостта. Това е продължителен, неприятен и труден момент за всеки. Знанията, усилията и уменията на екипа ни са в посока за разбирането, осъзнаването и преминаването на резидента през него.
През 1969г. в бестселъра си „За смъртта и умирането“, швейцарската психиатърка Елизабет Кюблер-Рос описва 5те етапа на приемане на смъртта. Години по-късно, тази теория продължава да се доказва и започва да се прилага и за случаи, водещи до безсилие: загуба на близки, изневяра, разоряване, диагностицирани хронични или неизлечими заболявания. През тези етапи преминава всеки зависим започнал своето възстановяване.
От отричането на зависимост, до приемане и смирение
Човек често попада в ситуации, върху които губи контрол и не може да промени. Силен пример за това е внезапното откриване на хронично заболяване. В почти всички случаи, ефекта е шокиращ, когато човек разбира, че е пристрастен към наркотици или алкохол. За приемането на неизбежното отнеме време. Първоначално, много зависими трудно могат да повярват, че не могат да се излекуват от заболяването зависимост.
Всички зависими преминават през 5 етапа на приемане на заболяването. При всеки е различно. На някои им е нужно време да чуят, осмислят и приемат получената информация в ТО, на други смирението идва в продължение на много години, а трети дори не достигат крайната фаза.
1. Отрицание и шок. В първия етап, човек отказва да повярва в съществуването на проблема. Постоянно спори и опровергава своето поведение, вглежда се в грешките на другите, дребнав е, отхвърля ценностите и вярванията, които са различни от неговите, омаловажава ги, лъже себе си до последно: „Това не се отнася за мен, при теб може да е така, при мен не е. Аз съм си аз!“. Доста често на алкохолика не му стига целия живот да преодолее този етап на отрицание.
2. Гняв и раздразнение. През втория етап зависимият е ядосан. Той разбира, че става дума за него, а не за някой друг. Емоционално започва да „кърви“. Пита се: „Защо трябва да спирам и да понасям тази болка?“. Мислите и думите му са истинска „буря с градушка и гръмотевици“, в която попадат близки, роднини, приятелка, приятел, служители, членовете на терапевтичната общност и социума като цяло. Помощта от психолозите и членовете на общността, помагат на възстановяващият се да преодолее гнева, срама и недоволството.
3. Пазарене. В третия етап се появява надеждата, че може да се избегне болката. Зависимият се опитва да сключи сделка с терапевтичната общност, с лекарите, с родителите, със съдбата. Опитва се да отложи неизбежното чрез „мистично“ мислене и търси компромисни варианти за лечение. Признава си грешките, декларира осъзнаване и разбиране, както и готовност за промяна, вижда знаци от съдбата и води постоянен вътрешен диалог.
4. Депресия. Резидентът разбира, че зависимостта вече ще е с него завинаги. Той се отчайва, губи вяра и сила. „Много ми е трудно, за какво ми е да се занимавам с какво то и да е?“ „Липсва ми приятелката, защо да продължавам?“ В това състояние, възстановяващият се може да стане мълчалив, да избягва разговори с другите, да прекарва голяма част от времето си тъжен и мрачен. Тука подкрепата от консултанти и психолози е необходима повече от всякога. Депресията може да отнеме много време, но преодолее ли се започва петата фаза.
5. Приемане. Зависимият е напълно наясно с реалната ситуация.„Така ще бъде занапред.“ „Не мога да се боря със зависимостта, но мога да се подготвя за нея.“ .Той се приема като зависим, от което изпитва огромно облекчение и си поема глътка въздух. Става готов да се лекува, а след това и да споделя опита си с другите. Осъзнава, че изпълнението на конкретни действия, ще му помогне да започне да живее пълноценен живот.
Етапите на приемане на зависимост при всеки преминават различно. Човек преминал ги веднъж, може да се наложи да ги минава още пъти, или да да „прибегне“ към някой конкретен при нужда. Знанието за това как се проявява зависимостта и през какви етапи преминава възстановяването гарантират успеха в лечението. Съветваме Ви да не вкарвате твърде много енергия, за да се борите със зависимостта, а да я насочите към възстановяване. За край ще си позволим да цитираме Е. Кюблер-Рос:
„Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл.“