Един зависим към близките си.

Превенция

Не се поддавайте на моите провокации и не ми давайте пари, за каквито и основателни причини да Ви обяснявам, че са ми нужни. В края на краищата и Вие, и аз знаем за какво ще ги използвам.
Не се страхувайте от мен, когато Ви изнудвам или заплашвам. Аз така проверявам границите на приемливото поведение, издръжливост и степента на „сляпата“ Ви любов.
Не се опитвайте постоянно да променяте „правилата на играта“. Това ме лишава от възможността да се приспособя към тях, кара ме да се съмнявам в тяхната стабилност и ме подтиква към търсене на нови вратички.
Не се опитвайте да живеете моят живот. Имате достатъчно свои цели, задачи и интереси. Не се връзвайте на моите постоянни провокации, които ще Ви принуждават да се отдадете само на мен и на моите проблеми.
Не се плашете от моята употреба, лошият ми външен вид, физическото и душевното ми състояние. Непрекъснато наблюдавам Вашата емоционална реакция, колкото е по-силна и се страхувате, толкова по-вероятно е да „бягам към употребата“. В края на краищата, това е един от начините да привличам Вашето внимание и да се опитам да Ви въвлека в съзависимост.
Не ми вярвайте, когато искам да Ви убедя, че аз съм още „малък“. Имайте предвид, че аз правя това само тогава, когато ми е изгодно. Във всички останали случаи аз съм много „голям“ и независим. Просто искам по този начин да се отърва от отговорност за употребата ми и да я прехвърля на Вас.
Не се опитвайте да решите вместо мен проблеми в отношенията ми с околните, възникнали в следствие на употребата. Не е важно заради какво или кого Ви моля за помощ. Откажете се от еднолично взимане на решения. Дайте ми да разбера, че ИМАМ проблеми и за тяхното разрешване съм си отговорен САМ.
Не приписвайте всяко мое поведение във всякакви конфликтни ситуации на моята зависимост. Тя изгражда толеранс на репликата: „На кой ще му потрябваш, такъв употребяващ?“. Именно тази позиция много ми е удобна и полезна.
Не изпълнявайте вместо мен лични или служебни ангажименти и задачи, които съм в състояние да изпълня сам, но не го правя, оправдавайки се, че съм болен или неразположен.
Не се стремете през цялото време да ми давате „оценка за поведението“. В края на краищата, тези негативи, които сте забелязали в мен от употребата, аз непрекъснато се опитвам да ги компенсирам като акт на изкупление на собствената си вина в периодите когато не употребявам. Изпълнявайки Вашите желания преставам да се всушвам в своите. Вместо да се опитвам да анализирам цялата огромна гама от мисли и чувства, на мен ми остава едно – чувството на вина, и пак искам да „избягам“.
Не изисквайте от мен обяснение „Защо ми се употребяват наркотици?“ Аз рядко мога да намеря истинските причини, поради което ще изтъкна различни външни причини, в които някак си винаги е виновен някой друг. Колкото повече настоявате да ги обсъждаме, толкова повече ще лъжа не само Вас, но и себе си.
Не ме подозирайте непрекъснато и не проверявайте всяка моя стъпка и всяка моя дума. Това е много унизително. На първо място, Вие за пореден път доказвате, че не съм достоен за Вашето доверие и никога няма да мога да си го върне. На второ място, поражда страх от поредната семейна сцена. По този начин се чувствам принуден да лъжа и да се оправдавам дори и в случаите, когато не съм се провинил пред Вас.
Не ме заплашвайте със санкции. Не казвайте, че ще направите нещо, което никога не може да извършите спрямо мен. Аз също Ви познавам, и то не от една година. Вашето задвижване да извършите действе ще е много по-убедително, отколкото поредната вербална закана.
Винаги, дори в най-лошата ситуация, дръжте се достойно. В края на краищата, алкохола или наркотиците могат да останат в миналото, а уважението ми към Вас бих искал да запазя завинаги.
Не ми четете скучни лекции за опасностите от употребата на наркотици или алкохол. Аз ги знам не по малко от Вас. Това е тема, в която аз съм по-запознат от личен опит, а не от книги, статии и медии.
Не скривайте от мен информация, независимо колко неприятна и смущаваща да е тя, отнасяща се за психоактивни вещества и зависимости. Важното е тя да е убедителна и професионална, а не да попада в категорията на „поредната ужасяваща история“.
Не се опитвайте да прикривате информация, която смятате, че ме засяга, дори и ако става въпрос за моето или Вашето здравословно състояние, проблеми в училище или работно място, близки и роднини. Това е информация, която аз все пак ще науча. Ако я получа от външни хора ще изгубя доверието си във Вас.
Никога не казвайте: „Аз на твоите години…“. Да, това изглежда като положителен пример, но го приемам като пряк намек за моята глупост и неспособност.
Не ми обещавайте награди и подаръци за да спра да употребявам, не се опитвайте да ме подкупите. Този проблем не може да бъде предмет на договаряне. Аз умея да се пазаря, не по-лошо от Вас и ще направя всичко възможно, за да получа и наградите и да употребявам. Защо да се откажа от едно УДОВОЛСТВИЕ, като мога да имам две.
Не приемайте твърде лично моята грубост, нападки и агресия към Вас. Много ме боли, и не мога да страдам сам. Искам, просто да усетите това, което изпитвам аз.
Не ми отнемайте правото да допускам грешки водещи до употреба. Аз сам ще извлека от тях поуки. Това не е повод да ме лишите от надежда за бъдещето.
Не ме защитавайте от последствията от собствените ми грешки. Да употребявам е МОЙ избор и за последиците от употребата трябва да отговарям сам.
Не ми отказвайте правото сам да се опитам да прекратя употребата без Ваша, медицинска или друга помощ. Аз искам да проверя себе си. Просто ме информирайте, че имам право само на един опит.
Не водете с мен сериозни разговори, когато аз съм употребил, защото не Ви чувам. Изберете по-подходящ момент.
Не крийте от значимите за мен познати и роднини, че съм зависим. Колкото болезнено и неудобно да Ви е. Своевременно ги информирайте за моето състояние, защото мога да ги използвам да ми осигурят пари или средства да употребя.
В мое присъствие не обсъждайте проблема ми наркотиците или алкохола със странични хора, освен ако не е лекар, психолог или терапевт. Аз не намирам никакъв смисъл в това, освен стремеж да ме унижите.
Не търсете в мен само недостатъци, опитайте се да видите някакво достойнство. Ако аз се съглася да се лекувам, подкрепете ме. Помогнете ми да открием подходящо лечение на проблема.
Не се опитвайте да търсите изкупителна жертва помежду си, в опит да отговорите на въпроса: „Кой е виновен?“. Вашите караници само допълват усещането ми за нестабилност. Струва ми се, че въпросът: „Какво да правя?“ е много по актуален и допринася за сплотеността на семейството.
Не ми давайте за пример брат или сестра, които не употребяват наркотици или алкохол. Не сравнявайте нашите успехи и постижения. Завистта не поражда любов, а омраза.
Не се опитвайте насилствено да въвлечете брат или сестра в разрешаването на моите проблеми. Не ги упреквайте в неблагоразумие или безсердечност. Те имат право на свой живот и на своя дял от вниманието и любовта Ви.
Не ме манипулирайте чрез моята приятелка/приятел . Тя/той е в сферата на ЛИЧНИЯ ми живот, която не Ви принадлежи. Опитайте се да ме убедите, кажете й/му за моята болест.
Не крийте от мен своите чувства и емоции. Споделете с мен собствената си тежест и болка. Вашето доверие ми е показател за моето израстване и отговорност.
Не се отказвайте и не прекланяйте глава. Аз трябва да съм убеден, че Вие виждате изход и знаете какви конкретни стъпки трябва да се предприемат. Вашата несигурност ме лишава от надежда за възстановяване и прави всички мои опити да прекратя упоребата безсмислени.
Не се отказвайте от мен. Аз още веднъж ще се нуждая от Вашата помощ, подкрепа и оптимизъм в процеса на лечение.